Белиз сити, Белиз

Белиз сити, Белиз – един от най-старите запазени ръчно-управляеми мостове в Централна Америка, катедрала, построена с тухли от британците и салата в пликче

Въпреки всички предупреждения от туристи и блогове да не ходим в Белиз сити, решихме да прекараме един ден в старата столица на Белиз. Тъй или иначе, когато пристигнеш с лодката от Кий Коукъртрябва да спреш тук. Повечето пътешественици не остават в града, но не и ние. Любопитството ни е по-силно от някакви си предупреждения.

Белиз сити и някои негови особености

Белиз е единствената държава както в Централна, така и в Южна Америка, където официалният език е английски. Това най-много ми харесва в Белиз – най-сетне разбирам езика и не соча с пръст към Дени всеки път, когато някой ме попита нещо на испански. Или! Просто да стоя отстрани и да клатя одобрително с глава, когато тя пита за насоки или нещо друго. Всъщност е доста смешно, обикновено ситуацията изглежда така: тя пита нещо, хората й обясняват, аз клатя глава, всякаш всичко ми е пределно ясно, тръгваме си и първият ми въпрос е “Та, какво казаха?”

Все едно, обратно към историята.

Белиз сити е най-големият град в Белиз и е разделен на две основни части. Северната част, или “по-сигурната” и туристическа част, където преминаващите пътници се крият в луксозни хотели, чакащи да хванат утрешния полет или лодка към някой от островите. Южната част – “опасната” и централна част на града, където местните живеят, пазарува и се хранят. Ние, разбира се, избираме да останем в центъра. Че какво е животът без малко тръпка?!

След кратко пътуване с лодката от Кий Коукър пристигаме на пристанището в Белиз сити, без да знаем какво да очакваме. Пристанището не е особено приветливо – десетки хора настойчиво ни подканват да хванем такси, суматоха цари навсякъде, а нашата единствена мисъл е да не ни изчезне багажа при свалянето му от лодката. Няколко минути по-късно се сдобиваме с раниците си и сме готови да тръгнем да търсим настаняването си.

По това, което виждаме по пътя за хотела, ни става ясно, че градът някога е бил проспериращ. Белиз сити е бил столица на Белиз до 1970 г., когато е заменен от Белмопан. Градът е преживял не едно и две природни бедствия – два урагана в началото на миналия век и два в началото на този, съпътствани с два големи пожара през последните 20 години.

Красиви колониални сгради, някога прясно боядисани в свежи, ярки цветове, днес тънат в разруха. А пред тях вместо баби, плетящи пъстроцветни одежди и шушукащи клюки, седят беззъби дрипави просяци. Счупени огради, закрити прозорци и ръждясали табели напомнят, че тук неотдавна е просперирал бизнес, чакащ редовните си клиенти.

Точно след регулируемия моста, свързващ двете части на града, забелязваме възрастен растафарианин, седящ върху счупен стол пред малко магазинче. Черните му риза и панталони са в унисон с тъжната мелодия, звучаща от тромпета му. Единственото цветно нещо е плетената ямайска шапка, покриваща огромната му коса. До него се развява флаг, а върху флагът – рисунка на оръжие с надпис “No guns, more love”, бълг. ез. без оръжия, повече любов. 

Стара къща, Белиз сити Белиз
Стара къща, Белиз сити Белиз

Къде да отседнем в Белиз сити

По-навътре в града трафикът от коли и моторчета е огромен, а полицаи стоят на почти всеки ъгъл, опитвайки се да помогнат за по-бързото придвижване на всички. След малко вървене достигаме до дома ни за днес – хотел Caribbean palms Inn, практично разположен на King Str., на която се намира и автогарата. Вратата обаче е заключена. Позвъняваме на звънеца. Нищо. Повторно позвъняваме на звънеца. Пак нищо. Лошо!

Започвам да си представям на ум картата на града и къде можем да намерим друг хотел, при това възможно най-бързо, защото ходенето с раници на гърба само привлича нежелано внимание. Решавам, че ще е по-разумно да оставя Дени да чака пред хотела с двете раници, докато се разходя наоколо и намеря хотел.

През това време Дени, разбира се, предприема по-рационалния ход и пита за информация жената, работеща в будката за храна до хотела. В следващия момент рязко се събуждам от гръмогласното “Шакиииииииииирааааааааа”. Няколко минути по-късно Шакира, едра афро-карибска девойка, се появява с широка усмивка на лице и ни отваря вратата. Уфф, спестихме си една разправия!

Стаята ни е широка, чиста и (наистина) има топла вода! Йеееййй! Без да губим никакво време, оставяме раниците и сме готови за разходка из града. Белиз сити има наистина лоша репутация, затова все пак решаваме да попитаме Шакира къде е и къде не е препоръчително да се мотаем. Усмихнатата рецепционистка ни уверява, че по светло, докато има хора по улиците, няма от какво да се страхуваме. Ето това искаме да чуем!

Развълнувани от добрата новина, Шакира ни сваля на земята, като ни оглежда от глава до пети и по погледа й разбираме, че не одобрява нещо. Дени ще трябва да остави чантичката за кръст. И все пак сме в Белиз сити. Оставяме всичко ценно, взимаме раницата, бутилка вода, малко дребни пари и потегляме (след кратък спор Дени шмугва и фотоапарата, де).

Автобусната гара в Белиз сити & как да стигнем от Белиз сити до Хопкинс, Белиз

Първата ни дестинация е (единствената) автобусна гара в града. Утре трябва да хванем чикън бус до Хопкинс, селце в южната част на Белиз, намиращо се на Карибско море.

От хотела се насочваме право по King Str., минавайки напряко през града. Разходката е доста спокойна, а улиците са пълни с хора. Деца в перфектни униформи се прибират от училище, а майки купуват пресни плодове от улични сергии. Всичко изглежда доста оживено, но когато човек погледне встрани, натъква погледа си отново на дългите странични улички, пълни с бездомници и рушащи се къщи. Тротоарът е тесен и осеян със стотици шахти, повечето от които липсват, а на тяхно място зейват огромни дупки. Човек едвам успява да вдигне поглед от земята, стараейки се да не падне в някоя от ямите.

Стара къща, Белиз сити Белиз
Стара къща, Белиз сити Белиз

Важно! В интернет няма актуално разписание на чикън бусовете от Белиз сити и затова единственият вариант е да се отиде на място и да се пита.

Важно! На автобусната гара в Белиз сити също няма нито разписание на автобусите, нито гише Информация, нито гише за билети. Поне автобуси има, де. С влизането в гарата десетки хора започват да ни питат накъде искаме да отидем, но ние нямаме никакво намерение да им казваме, защото търсим истинските работници на гарата. Облечени са с мастилено зелени тениски и панталони в цвят каки.

Важно! Когато разпитвате за автобуса, който ви интересува, задължително разберете дали е експресен или не. Експресният има около 100 пъти по-малко спирки от другия, но тръгва само 2-3 пъти дневно. Билет, разбира се, не може да си купите по-рано, нито да си запазите място, тъй като се заплаща директно в автобуса (ако успеете да се качите). 

Набързо разпитваме кога тръгва чикън бусът от Белиз сити към Хопкинс на следващия ден и се оказва, че няма директен автобус. Това означава, че ще трябва да минем през столицата на Белиз – Белмопан и после да стигнем до крайбрежния Дангрига. От там до Хопкинс или трябва да хванем такси, или да се качим на стоп, или да почакаме няколко часа и да хванем следващия чикън бус. Но за това как стигаме от Белиз сити до Хопкинс, ще ви разкажем в следващата история.

Спирка на градския транспорт, Белиз сити Белиз
Спирка на градския транспорт, Белиз сити Белиз

Какво да правим в Белиз сити &

интересни места за разходка

Доволни от получената информация, се запътваме с бодра крачка да разгледаме града и няколкото му забележителности, удобно разположени на пешеходно разстояние от хотела ни. Отправяме се към северната част.

Регулируемият мост

Точно до пристанището се намира една от забележителностите на града – мостът Swing bridge, който съединява северната и южната част на града. Той е и един от най-старите запазени ръчно-управляеми мостове в Централна Америка. Определено е интересен, но не е особено впечатляващ, честно казано. Дени дори не му обърна внимание, докато не й казах за него по-късно същия ден.

На пазар в Белиз сити

Следващото място, което виждаме, е общината, помещаваща се в не особено внушителна сграда. За сметка на това наблизо е построен рай за скучаещите туристи. “Туристическото село” е  цял мол (в карибски стил, но все пак мол), чакащ своите жертви, за да им предлага сувенири със съмнителен произход, но пък ръчно изработени, разбира се.

Реновирана къща, Белиз сити Белиз
Реновирана къща, Белиз сити Белиз

Крайбрежната улица, Градският музей & Залата на Свободата

Надолу по пътя се спираме на шарения надпис на Белиз сити и красивия фар. Позираме за задължителните снимка-две и продължаваме по крайбрежната улица. Кварталът е пълен с красиви сгради в колониален стил, коя от коя с по-интересна архитектура. Но тази част на града е абсолютно празна, въпреки че тук се намират доста посолства, чийто огради са обвити в бодлива тел. По улиците няма никакви хора и ние сме единствените живи души наоколо. Говорим си как градът би имал страхотен потенциал само, ако хората не бяха толкова наплашени да идват тук.

Ако се интересувате от белизка история и изкуство, може да посетите Градският музей и Liberty hall бълг. ез. Залата на Свободата. На нас не ни е до музеи днес, та не знаем дали си струват.

Белизко-китайски ресторант за бързо хранене, Белиз сити Белиз
Белизко-китайски ресторант за бързо хранене, Белиз сити Белиз
Стара къща 3, Белиз сити
Стара къща 3, Белиз сити
Училище, Белиз сити Белиз
Училище, Белиз сити Белиз
Посолство на Република Китай, Белиз сити
Посолство на Република Китай, Белиз сити
Парк Сан Кас, Белиз сити Белиз
Парк Сан Кас, Белиз сити Белиз
Крайбрежната улица, Белиз сити Белиз
Крайбрежната улица, Белиз сити Белиз

Къде да не ядете в Белиз сити

Обедно време е и се отправяме към Le Petit Café, за което бях чела добри отзиви. Намира се точно до Радисън хотел. Да, правилно прочетохте – тук и Радисън има! Кафенето не е нищо особено, но изборът и без друго не е голям. Поръчваме (ужасни) сандвичи и бира. Бира няма! Да бяхте ми видели физиономията!

Продавачката ме изпраща отсреща в Радисън. Във фоайето има няколко туриста, криещи се в луксозния си свят. Поръчвам си бира. Бира има! Скъпа, ама има! Барманът ме информира, че съм първият клиент за деня. Не че съм особено изненадана, де.

Радисън хотел, Белиз сити Белиз
Радисън хотел, Белиз сити Белиз
Тропическа птичка, Белиз сити Белиз
Тропическа птичка, Белиз сити Белиз

Урок по история – от къде идва името на Белиз

Щастлива и с бира в ръка се запътвам към Дени. По пътя обаче ме спира цветнокож възрастен мъж. Изведнъж започва да ми задава исторически въпроси. Един след друг! На повечето нямам никакъв отговор. Застанали по средата на улицата, набързо, но в детайли ми разказва за историята на Белиз и региона на Централна Америка.

С периферното си зрение виждам как Дени ни наблюдава отстрани. Втренчила е учуден и същевременно уплашен поглед в двама ни. Много ме съмнява да бъда отвлечена посред бял ден, при това пред скъпарски хотел, но знае ли човек?!

Събеседникът ми изглежда доста безобиден, затова продължавам да си бъбря с него (по-скоро той си продължава монолога). Последният му въпрос е дали зная от къде идва името Белиз. Давам най-доброто от себе си, но така и не отгатвам. Имам чувството, че седя на стола на играта “Кой иска да бъде милионер?” Бъдете убедени, че няма да съм аз!

А от къде идва името на Белиз ли? Според Уикипедия, една от теориите за произхода на името е от езика на маите и идва от Беликин – “Път на изток”. Беликин е и името на най-разпространената бира в Белиз. По-скучната (но и по-разпространената) теория е, че идва от Белизката река, означаващо на езика на маите “кален”.

Друга теория твърди, че през 1638г. по земите на Белиз се е заселил шотландски пират на име Peter Wallace (Питър Уолас). С времето името му се е изменило през Wallix (Уоликс), после на Valis (Валис), след това на Balis (Балис), за да достигне до днешното Belize (Белиз). В испанският език буквите б и в се произнасят с един и същ звук, звучащ нещо средно между двата звука.

За финал събеседникът ми ми казва, че името му е Prince Charles Perez и ме кара да проверя за него в Гугъл. Така и направих. Вижте го тук. Оказва се, че е изключително интересен типаж и историк по душа.

Англиканска катедрала Св. Джон

След като се наобядваме в компанията на симпатична червена птичка, е време да обиколим и останалите забележителности в Белиз сити.

Този път прекосяваме града и се отправяме към южната част, за да стигнем до St. John’s Anglican Cathedral бълг. ез. англиканска катедрала Св. Джон. Катедралата е една от най-старите сгради в Белиз и е най-старата англиканска църква в Централна Америка. Същевременно е и единствената англиканска катедрала в света извън Англия. Сградата е построена с червени тухли, внесени от англичаните още по времето, когато Белиз се е казвал Британски Хондурас.

До катедралата се намира и най-старото гробище в Белиз, а ние по неволя се натъкваме на погребение. За да не притесняваме хората, насъбрали се отпред, щракваме набързо една снимка и продължаваме по пътя си.

Англиканска катедрала, Белиз сити Белиз
Англиканска катедрала, Белиз сити Белиз
Музиканти се упражняват на брега на морето, Белиз сити
Музиканти се упражняват на брега на морето, Белиз сити

Ако имате един ден и малко пари в повече

Със сигурност за един ден в Белиз сити не успяваме да разгледаме всичко. Ако вие имате малко повече време, на цената на 1 белизки долар в посока с добрия, стар чикън бус, може да се разходите до белизката зоологическа градина. Ние не успяваме да отидем, но при наличието на толкова голямо разнообразие на флора и фауна в Централна Америка, не смятаме за необходимо да губим време, ходейки и до там.

Друга алтернатива е да посетите Travellers Liquors Heritage Center Museum, където можете да се разходите и потънете в тайните на световно известния One Barrel Rum и да тествате различни видове ром. За съжаление научихме за това място чак, когато си тръгнахме от града, и затова не успяхме да го посетим.

Къде да хапнем вкусна, евтина храна в Белиз сити или просто да се насладим на залеза с коктейл в ръка

Проверявам набързо в Гугъл картата (обожавам го това приложение) къде може да идем и се оказва, че наблизо има ресторантче, намиращо се на Островът на птиците.

Важно! Където и да пътувате по света, свалете си картите на Гугъл за региона директно на телефона. Така можете да ги ползвате и без наличието на интернет. Адски е удобно! 

Пътят до ресторанта се оказва леко страшничък, но пък определено си заслужава. Мястото е огромно и абсолютно празно. Оказва се, че съдържателят тъкмо затваря за 3-часовата си обедна почивка. Ех, карибски живот! Но все пак склонява да ни продаде напитки и да ни уверява, че можем да останем колкото си искаме. Разказва ни как на времето баща му е построил острова (всъщност е малък полуостров) и от тогава е ресторант.

Стара къща по пътя за Островът на птиците, Белиз сити Белиз
Стара къща по пътя за Островът на птиците, Белиз сити Белиз

За съжаление не успяваме да хапнем, защото искаме да се приберем по светло, но отзивите в интернет са наистина добри. След като собственикът си тръгва, на нас не ни остава нищо друго, освен да се насладим на спокойния следобед и красивата гледка. Дори успяваме да видим огромна страховита змиорка във водата. Бляк!

Птици, прелитащи над Островът на птиците, Белиз сити Белиз
Птици, прелитащи над Островът на птиците, Белиз сити Белиз
Залез над Островът на птиците, Белиз сити
Залез над Островът на птиците, Белиз сити
Залез над Островът на птиците, Белиз сити Белиз
Залез над Островът на птиците, Белиз сити Белиз
Камиони във водата, Белиз сити
Камиони във водата, Белиз сити

По залез слънце е време да се връщаме към хотела – от една страна, за да сме добри деца и да послушаме Шакира и от друга, за да се спасим от комарите. На прибиране се спираме покрай чернокож белобрад старец, продаващ банани на улицата. Защо пък да не купим малко свежи плодове да пътуването утре? “Два банана, моля.”  Човекът ме поглежда с изключително учудена физиономия “ДВА банана?! За какво са ти само ДВА банана? Защо не купиш целия клон?” Дам, тук нещата са така.

Освен хранителният магазин, всичко по пътя за хотела ни изглежда не работи след залез слънце. Вечерята явно ще се състои в бира и чипс. Терасата на хотела с ледена бира в ръка е перфектният завършек на вечерта. Е, и горещият душ след това не е за подценяване.

Как да се ориентираме на автобусната гара в Белиз сити & да хванем чикън бус безпроблемно

Ранното ставане не ни е по вкуса и на двете, особено когато сме на почивка, но си избрахме ранен чикън бус. Хотелът ни предлага (гадно) безплатно кафе, но ние и на това сме доволни. Цялото пътешествие днес ще ни отнеме около 3-4 часа и е добре да стигнем по светло, най-вече защото все още не знаем как ще се придвижим от Дангрига до Хопкинс.

Набързо обсъждаме дали е добра идея да ходим с раниците на гърба до гарата или е по-разумно да хванем такси. 20 секунди по-късно вече крачим към гарата. За приятна изненада се оказва, че до нея има отворен пазар, най-вероятно защото е събота. Продават дрехи втора употреба, пресни зеленчуци, безброй видове риба, кокосова и обикновена вода в пликчета, както и странни, но вкусни белизки такота със салата и сосчета в пликче (съжалявам, но нямаме снимков материал).

Любезните служители на гарата ни насочват от кой “терминал” ще замине нашият чикън бус (да се разбира огромна телена ограда с врата, която се отваря, чак когато пристигне автобусът). Там обаче вече е пълно с безброй хора с огромни багажи.

Дени решава да попита как да се уверим, че ще има място и за нас (и по възможност да не се возим 3 часа прави). За наше удивление служителят ни казва, че не е проблем да се качи преди всички и да ни запаси седалки. Ей, това е обслужване! Благодарим ти за гостоприемството, Белиз сити.

Следваща спирка от Мързеливо Пътешествие Централна Америка – Хопкинс, Белиз!

Апел!

Ако планирате да пътувате някъде и се ползвате от услугите на Booking.com, можем да си спестим по едни 15€. Ако резервирате нощувки през този линк– с валидна кредитна карта, на стойност поне 30€, след престоя ви ние ще получим обратно 15€, вие – също 🙂