Кий Коукър, Белиз

Кий Коукър – вторият по големина бариерен риф в света, сочните пържоли при Wish Willy и растафариански магически мъфини.

Защо Кий Коукър?

Кий Коукър (Caye Caulker) е от онези места, които не можеш да пропуснеш, отивайки в Белиз, просто защото е unbelizable. Улици от пясък, хора, небързащи за никъде, чудати култури и обичаи – по всичко личи, че това ще е белизкият Холбош. Чудно! Имаме нужда точно от малко релакс и спокойствие.

Урок по история и особеностите на тукашните Кариби

Белиз е малка държава с площ от около 23 000 km2 и население малко под 400 000 души. Тъй като до 1981 е била британска колония, официалният език е английски. Населението обаче е доста разнообразно – метиси, креол, гарифуна, маи, азиатци и европейци. Хората гарифуна са смесена раса от африканци, европейци, южноамериканци, араваки и карибски народи и говорят помежду си на езика гарифуна. Креолите са африканци, доведени в Белиз от англичаните като роби. Езикът им е нещо като развален английски, с много сподавени думи и трудно разбираем акцент. Огромна част от креолите и гарифуните са растафари по религия, което автоматично означава, че постоянно пушат марихуана. Към днешна дата законът в Белиз позволява притежанието на до 10 грама за лична употреба!

Ден преди да пристигнем в Кий Коукър е имало голям празник на гарифуните. Всяка година на 19. ноември в близкия град Dangriga (Дангрига) с парад, музика по улиците и традиционни танци се чества годишнина от установяването на гарифуните в Белиз, след изгонването им от други Карибски острови от британската армия. Докато чакаме да потеглим с лодката от граничния остров Сан Педро към Кий Коукър, съвсем неочаквано на пристанището се появяват няколко човека, за да ни посвирят за празника и да ни приветстват. Благодарим за което!

 

Как стигаме от Мексико до Кий Коукър в Белиз, прочетете в статията за Бакалар.

След около половин час возене на лодката от Сан Педро (слава Богу спря да вали!) достигаме Кий Коукър. Взимаме раниците и тъкмо да тръгнем да си търсим настаняването, и един човек ни спира, за да ни предлага стаи. „Търсите ли хостел?“ – „Не, имаме си, благодаря.” – „Ааа, ами, тогава… имам страаашна марихуана! Едно джойнтче?”. Шок и бързо споглеждане помежду ни. „Не, благодарим!” – „Ok, go slow!”.

Девизът на острова Кий Коукър е „Go slow“, или казано на български – „Върви бавно”. Може да го видите на надписи и табели навсякъде из острова. Местните често го използват и за благопожелание при сбогуване. В началото е малко странно, но много бързо се свиква и човек сам влиза в един забавен, спокоен ритъм. А надписът, гласящ „Go slow, we have two cemeteries and no hospital“ или „Върви бавно, имаме две гробища, но не и болница”, звучи леко да се каже злокобно. Та по-добре не бързайте и вие за никъде. Ако случайно някой се забърза, било то пеша или на колело, има голям шанс някой да го настигне или просто да му подвикне, за да се поспре с едно приятелско „Go slow“.

Кий Коукър - Go slow
Кий Коукър – Go slow

Карта не ви трябва

В Кий Коукър има 3 главни улици – Предна улица (в предната част на острова), Задна улица (в задната част) и Средна улица (да, точно там!). Островът е толкова малък, че можеш да обходиш всички улици за не повече от час. Въпреки това, по покритите с пясък улици е пълно с хора, каращи голф колички или колела. От край до край (по дължина) ходенето е между 10 и 15 минути (в зависимост колко магически мъфина си изял и/или колко бири си изпил).

Кий Коукър - Пясъчни улици
Кий Коукър – Пясъчни улици

Къде е най-вкусната храна на Кий Коукър

С бодра крачка се запътваме към хотела ни – Pancho’s Villas, намиращ се на цели 3 минути от пристана! Мястото е със супер разположение, но цената му е доста завишена за това, което предлага. За щастие, на острова има много настанявания, с по-ниски цени от предлаганите в известните онлайн портали. След като се настаняваме, както си му е редът, е време за вечеря. Правим бърз тигел по Предната улица. Заведение до заведение. Тъй като ни е леко писнало от шумотевици, търсим нещо по-спокойно, без крещящи групи грингоси (за местните в Централна Америка всички чужденци са грингоси, независимо от къде идват).

Wish Willy – или защо си заслужава да идете до Белиз

Почти на края на улицата виждаме черна дъска, надписана с тебешир и стрелка към спокойна странична уличка. Отиваме! Това се оказва най-доброто ни решение, взето в Белиз! Натъкваме се на диамант! Wish Willy Bar & Grill е ресторантът, заради който изобщо някога бих се върнала в Белиз! За 5 нощувки, вечеряме тук 4 пъти (и веднъж закусваме!). Концепцията на ресторанта е следната: голям пясъчен двор, олющени маси и столове, най-вълшебното барбекю на света и черешката на тортата – човекът зад магическата енергия на това място – Maurice Moore. Най-хубавото е комбинацията от лежерна атмосфера и божествена храна. Имаш усещането, че си отишъл да хапнеш в двора на стар приятел, който не си виждал отдавна – без излишно фамилиарничене, без претенциозна обстановка или фалшиви усмивки. Важното е да носиш на бъзик, да си донесеш доброто настроение и чувството за хумор! Ако ли не – и това ще ти сервират, няма страшно!

Кий Коукър - Ресторантът Wish Willy
Кий Коукър – Ресторантът Wish Willy

За протокола: (и) това не е платена статия!

Часът е към 8-9 вечерта. Ресторантът е празен, (привидно или не) напушен сервитьор идва да ни каже с провлачен глас, че менюто е на таблото и трябва да идем до него, за да си изберем. Отиваме ние, започваме да четем списъка с десетина неща и в тоя момент един почти двуметров едър чернокож мъж с дълги расти, риза на палми и широка усмивка се появява на вратата на кухнята. „Защо по дяволите изобщо ви праща да избирате от тука!? За ядене има останало свинско, пилешко и риба. Какво ще ядете?”. Аз – риба, Цвети – пилешко. „За пиене има бира, кола и ром”.

Това е – заведението предлага свинско, пилешко, риба, (омар, но днес е свършил), бира, кола и ром. Гарнитурата към храната е еднаква за всички ястия – всеки ден има 3 различни гарнитури и толкоз. И цената също е еднаква – независимо какво ядеш или пиеш плащаш за „ядене” и „пиене”, 1 ядене и 1 пиене са 25 белизки долара (~ 20 лв.).

Важно! Ако отидете в Кий Коукър, задължително хапнете в Wish Willy Bar & Grill! Всичкото месо се прави на барбекюто, лично от мастър шефа. Крехко и сочно пилешко или свинско, мариновано в не-знам-какво-вълшебство, леко загоряло на барбекюто, приказни омари, извадени днес от морето (неслучайно са свършили първи!), заляти с да-си-оближеш-пръстите-сос, а за пресните зеленчуците на скара и боба „като на баба” даже няма и започвам… Цвети, подай нещо да си попия лигите, моля ти се!

Кий Коукър - Най-вкусната храна е при Wish Willy
Кий Коукър – Най-вкусната храна е при Wish Willy

 

Кий Коукър - Омарите при Wish Willy
Кий Коукър – Омарите при Wish Willy

Единият от дните, в който вечеряме тук, се пада Денят на благодарността, а с Цвети ще ни е за пръв път да ядем тази традиционна вечеря. Ресторантът е пълен с хора от Щатите – както туристи, така и преселници. Ние сме единствените, за които днес не е празник, а просто сме дошли да се наслаждаваме на уникалните пуйка и шунка, домашния боровинков сос, перфектно приготвените сладки картофи, навероятните гриловани зеленчуци и вкусния традиционен пълнеж, както и фантастичните домашни сладкиши на съпругата на Maurice.

„Плажовете“ на Кий Коукър

Типично за Мързеливите ни пътешествия, прекарваме първия ден на острова в нищоправене – разходки, хапване, коктейлче, кафенце… мъка! Всичко е повече от прекрасно до момента, в който с огромно разочарование се убеждаваме, че на Кий Коукър няма адекватен плаж. Мястото, което се води плаж, а всъщност е излят бетон, покрит с малко пясък, се намира на края на острова, точно преди „The Split“ или „Разломът”. Някога островът е бил по-голям, но в следствие на земетресение е разделен на две и мястото между двата острова е именувано „Разломът”. Водата на „плажа” поне е топла, относително чиста и става за плуване, та си обещаваме да дойдем да я тестваме някой от идните дни.

Тук е и най-известният бар на острова – The Lazy Lizard. Атмосферата е типично карибска – слънцето жарко пече, няколко палми пазят сянка, чудновати твари плуват в синята вода, бирата е студена, дъни реге, а 50-годишен растафарянин кара колело гол до кръста и крещи с прегракнало, но пълно гърло “Maaaaaaaaagic muffiiiiiiiiiiiiiins!!!“. Домашни били! Не думай!

Кий Коукър - Кафенце на плажа
Кий Коукър – Кафенце на плажа

 

Кий Коукър - The Split
Кий Коукър – The Split

Друга алтернатива на тъй наречения плаж са десетките докове, простиращи се по цялата дължина на предната част на острова (както и няколко дървени платформи в задната част). Всичките са частни и човек има достъп само, ако е гост на близкия хотела. На нас толкова пари за настаняване не ни се дават, та присядаме само отстрани на по ледена бира.

"<yoastmark

 

"<yoastmark

 

"<yoastmark

Хапване по залез в Little kitchen restaurant

Време е за вечеря. Въпреки великолепното хапване снощи, решаваме да проверим едно семейно ресторантче, препоръчано в Гугъл и в пътеводителя ни Lonely Planet  – Little kitchen restaurant. Мястото обаче е скрито в дебрите на малките задни улички и трябва да се заредите с фенерче и безстрашие, за да го откриете.

Важно! Как да намерите Little kitchen restaurant. Продължете от пожарната в посока Задната улица и се оглеждайте за малка табела с името на заведението. Завийте надясно по алеята/улицата, която става все по-малко осветена и с все повече растителност. Къщата се намира от лявата страна. Като си мислите, че вече „заведение натам не може да има”, свийте покрай къщата на ляво, изкачете се по стълбите и ще се озовете на терасата, от където залезът би бил много впечатляващ (ние за жалост не го хванахме).

Мястото е толкова скрито, че ние сме единствените посетители и се наслаждаваме на прохладната вечер на терасата, необезпокоявани от шумни туристи. Храната, която предлагат е по-евтина от повечето заведения, а изборът е – пиле, свинско, риба и омари. Класика! Хапването хич не е лошо, но след храната в Wish Willy животът просто не е същият и храната тук не ме впечатлява особено, въпреки че определено е вкусна.

Кий Коукър - Little Kitchen Restaurant
Кий Коукър – Little Kitchen Restaurant

Fry Jacks за закуска

Следващия ден се отправяме да хапнем за закуска от местния специалитет – Fry Jacks или Пържени Джакове (Знам, че звучи ужасно на български!). Fry Jacks е нещо като пържена солена мекица, затворена като пица калцоне и с плънка по избор – яйца, сирене, кашкавал, гъби, шунка, лук и т.н.. Оказват се адски вкусни и доста евтини – най-скъпото е 4 белизки долара (~ 3,20 лв.). За сравнение – закуска в заведение (с кафе и сокче) излиза към 15 белизки долара (~ 12 лв.).

Кий Коукър - Най-доброто място да пробвате Fry Jacks
Кий Коукър – Най-доброто място да пробвате Fry Jacks

Juan in a million – скъпите дестинации изискват евтино настаняване

След закуска тръгваме в търсене на по-евтино настаняване, с желанието да останем още 2-3 дни. С Хуан в Juan in a million си стискаме ръцете за 3 нощувки. Мястото е малко под стандарта ни за стая, но в сравнение с двойно по-скъпите дупки, които видяхме по-рано, е екстра. Атмосферата е типична – плакати на Боб Марли, ямайско знаме и (за)бавни хазяи. Най-голямото предимство е, че е в тихия край на Предната улица, демек ще е спокойно. Идеално! Още 3 дни мързелуване на острова. Още 3 дни Wish Willy!!!

Caye Caulker - Accommodation
Евтино настаняване и незаменимо преживяване

Шнорхелинг в Бариерения риф и плуване с акули в Кий Коукър

 

Днес имаме обаче друга важна задача! На 3-4 км. от брега се намира вторият по големина Бариерен риф в света и няма шанс да го изпуснем! Или има…? На мен като ми кажат плуване във „втория по големина Бариерен риф в света” и започвам да си представям как отивам на гости на Ариел да пием по коктейл от пресни морски водорасли, а наоколо сме заобиколени от кристално чиста вода, хиляди шарени Немо-та, миловидни морски кончета, огромни водни костенурки, корали във всички цветове на дъгата… с две думи – подводен рай! Съответно, хич не си представям разни акули по два-три метра, глутници скатове, други смъртоносни морски чудовища или пък корали, които могат да те наранят сериозно.

Хюстън, имаме проблем!

Не че сме най-големите смелчаги, камо ли пък аз, но това предизвикателство трябва да се обмисли много добре. Два дни се питаме една друга дали ни стиска да плуваме с акулите или не. Акули, нали… не игриви делфинчета или мили костенурки… акули!!! Истински акули! Да, ОК, вярно, че са „nurse” акули или акули дойки, които (по принцип) не предпочитат да ядат хора, и скатовете били мили и дружелюбни и не ти правели нищо, ако не ги закачаш, ама… са си акули и скатове, по дяволите! Въпросът е „Стиска ли ни да влезем във водата при тях или не?”.

Два дни по-късно решението е взето, а полудневният тур – резервиран! Веднъж се живее, дет’ се вика. Колкото и злокобно да звучи в тоя момент. Гидът ни връчва шнорхел, маска и плавници. На лодката сме с двойка момче и момиче от Уелс, които също като нас им е за пръв път и „леко” ги е шубе. Турът е разделен на пет части: първо – 40 минути плуване в зоната на рифа с гид; второ – 40 минути свободно плуване пак в рифа, но без гид; трето –  черешката на тортата (ако можеш и искаш) 40 минути плуване с акулите и скатовете; четвъртата спирка е наблюдаване на скачащи хищни риби и за финал – наблюдаване на морски кончета.

 

Плуване в кораловия риф

Преди да се цопнем във водата обяснявам на гида, че мене МНОГО ме е страх, че такова нещо не съм правила никога и положението е на ръба на паническа атака. Той обаче е пълен непукист и започва да хвърля остроумни шегички от типа на „Спокойно, те акулите само грозни жени ядат” и „Ти колко човека познаваш, изядени от акула?”. Ха-ха-ха. Много смешно, няма що! В крайна сметка се сдобиваме с нещо като пояси, които не ни позволяват да потънем, но не ни и ограничават да се потапяме. Гидът ме уверява, че всичко ще е ОК и ще помага, ако има нужда.

Първата част прекарваме в зоната на рифа, наблюдавайки рибки и чудати корали. Пускаме котва по средата на нищото, страх-не страх скачаме във водата и започваме да плуваме в редица. Важно е да стоим далеч от коралите, защото или може ние да ги нараним, или – те нас. Всеки път, когато минем покрай нещо интересно, гидът ни се гмурка, сочи ни с пръст какво да гледаме, после излизаме на повърхността и ни разказва кое какво е. Откровено казано, на Ариел къщата си я представях с много по-шарени и ярки цветове. Оказва се обаче, че дестинацията ни от години вече не е това, което е била. Заради безбройните лодки и корабчета с туристи, идващи тук ежедневно, повечето корали са измрели и изгубили цвят. Рибките са с хиляди пъти по-малко отколкото очаквах да бъдат, а костенурки така и не видяхме.

Кий Коукър - Бариереният риф
Кий Коукър – Бариереният риф

Втората дестинация е недалеч от първата и я достигаме с лодката. Да излезеш от водата, да се качиш на лодката и веднага да потеглиш да плаваш в открито море, докато си още вир-вода, не е от най-приятните и сгряващи изживявания на света. С тракащи зъби от студ, 5 минути по-късно достигаме следващата ни цел, където имаме още 40 минути да поплуваме, този път сами, без гид. Местността обаче има доста по-малко за гледане, а и без сигурността, че гидът е на 3 метра от тебе, някак желанието бързо се изпарява. Към това добавете, че не мисля, че някога изобщо съм плувала 40 минути, та камо ли 2х40!

Шубето е голям страх

Време е да идем в залива на акулите и да видим за какво сме дошли всъщност. Вече нито ми е студено, нито нищо. Спираме лодката и гледаме. Във водата нито акули, нито скатове! Това не е добре. Явно се крият. Ако за пръв път плуваш с акули, то поне искаш да ги виждаш, преди да влезеш във водата. Някак идеята да вляза и да не знам от къде ще се появят хич не ми допада. В тоя момент гидът пуска мотора на лодката, но ние стоим на едно място, без да мърдаме. Вибрацията от мотора кара акулите да мислят, че нещо интересно се случва и да се приближат. Ами, интересно си е – 4 изплашени до смърт бледолики се вайкат отгоре им. Всички сме вперили ококорени погледи във водата и мълчим. Гидът шеговито ни подканва „Хайде, скачайте! Само вас чакат!”. Страшен шегаджия, казвам ви!

Кий Коукър - Акули дойки
Кий Коукър – Акули дойки

Добре… Дишай-издишай, дишай-издишай! Сега или никога! Майчице, колко ме е страх! Мамо, татко, обичам ви!

Пльооос!

Паника!

Къде са акулите? Ударих ли някоя? Гледала съм по Нешенъл Джеографик, че се ядосват, ако ги удариш.

Леле, ще ми се пръсне сърцето!

„Цвети! Цветиии!” – подвиквам.

Цвети весело плува до мене и ме подканва да плувам и аз.

Ама как ще плувам!? Ти виждаш ли ги всичките тия има-няма 20 акули около нас?! Плувай ти! Аз ще оцелявам. Боже, добре че съм с пояс!

Поглед на ляво – акули, поглед на дясно – акули, поглед надолу – скатове! Скатовете са два пъти повече от акулите. Те поне плуват близо до дъното и като стоя водоравно, трудно бих ги достигнала. Ама те са толкова много – минават на сантиметри покрай мене (или поне така ми се струва от стъклото на маската). Начинът, по който се движат във водата ми действа страшно хипнотизиращо и плуването им ми прилича на някакъв извратен смъртоносен танго танц!

Мисли позитивно! Мисли позитивно!

Добре! 2 минути минаха и никой не е изяден или ужилен! Това е едно прекрасно начало! Обаче остават 38 минути…

Мисли позитивно! Мисли позитивно!

Кий Коукър - Долината на акулите
Кий Коукър – Долината на акулите

 

Кий Коукър - Скат
Кий Коукър – Скат

Коства ми страшно физическо и психическо усилие да координирам тялото си – на краката си за първи път имам плавници, ръцете си гледам да не разпервам много много, шашавия квадратест пояс на кръста ми, дишането през шнорхела и стискането му със зъби (2 дни ме боля ченето след това) и лудото сърцебиенето в ушите!

Не знам нито колко време сме стояли във водата, нито колко акули и скатове минаха покрай мене, но в един момент ми дойде вповече. Излизам! Мисия плуване с акули и скатове – завършена!

Кий Коукър - Шнорхеинг тур
Кий Коукър – Шнорхеинг тур

На лов за хищни риби и морски кончета

Последните две спирки от тура се оказва, че са просто пълнеж на време и според мен не си заслужават изобщо. В задната част на острова се събират риби, дълги по около 50-60 сантиметра, които изскачат почти целите от водата при вида на сянката на ръката ви. Внимание – рибите имат огромни зъби и могат да ви охапят! Обаче, като се сещам къде бяхме до преди малко, тия риби ми се видят като миловидни гупи.

Петата спирка е с цел наблюдаване да морски кончета. Явно са рядкост по тези ширини, защото гидът ни каза, че вчера имало 2, което си било събитие.

 

Няколко практически съвета:

Важно! На Кий Коукър безброй агенции предлагат турове за шнорхелинг и гмуркане. Две обаче имат полудневни шнорхелинг турове – сутрешен към 9-10 ч. и обеден към 13-14 ч.. Цената е еднаква – 35 $ (~ 57 лв.) за полудневен и 70 $ (~ 114 лв.) за целодневен тур и включва превоза, екипировката, гида и малко пресен ананас (трябваше и вода да има, но нямаше). Всички туристи, с които говорихме, препоръчаха да се направи целодневен тур. Ако можете да издържите на толкова плуване и ви се дават толкова пари, сигурно си заслужава. Туровете се случват при наличието на минимум 4-ма записали се. Ние си избрахме Caveman Skorkeling Tours, защото отношението на Пещернякa е супер приятно и адекватно, с достатъчно обяснения и разяснения, важно за новаци като нас. Оказа се обаче, че няма достатъчно желаещи и, за да не ни отиде по дяволите плана за деня, Пещернякa ни прехвърли на друга агенция.

Важно! По време на тура си вземете много слънцезащитен крем, защото в открито море слънцето някак пече доста по-силно. Вземете и минерална вода, както и плажни кърпи, с които да се загърнете, като излезете от водата и потеглите с лодката към следващата дестинация. Въпреки слънцето става адски студено, като те духне вятъра.

Важно! Тъй като нямаме камера за подводни снимки (а само калъфи за телефони за под вода, с които не стават много хубави снимки), започнахме да питаме от място на място дали не се дават GoPro камери под наем. Всеки ни препращаше уверено към следващото място, но така и никъде не намерихме. За щастие човекът от агенцията намери някакъв фотоапарат, на който трябваше да си сложим картата памет. Ако нямате GoPro камера или пасваща SD карта, имайте предвид, че някои по-скъпи агенции предлагат включени снимки в тура.

Ако имате един ден и малко пари вповече:

Недалеч от Кий Коукър се намира небезизвестната Велика Синя Дупка (Great Blue Hole), класирана от Discovery Channel през 2012 г. на първо място в списъка им „10-те най-невероятни места по света”. Тя е мечта на всеки гмуркач, но наред с красотата си, носи много опасности и не един и двама опитни гмуркачи са намерили смъртта си в нея. Ако не държите да се гмуркате, можете да видите Дупката или с корабче, или с хеликоптер. Не знаем подробности, защото така и не отидохме до Великата Синя Дупка и я оставихме за следващия път, когато ще посетим Белиз. Но със сигурност ще си заслужава разходката, затова ако минавате от там, пробвайте да отидете. И да не забравите да ни разкажете после!

Интересно от острова

 

След вечерята при Wish Willy, се отправяме за заслужена почивка и асимилиране на изминалия ден в хостела. Душ, цигарка и по леглата. На терасата обаче младежите, работещи в хостела и (най-вероятно) майка им (!) пушат други цигарки. Няма лошо. Предлагат ни да се присъединим, разбира се. Промотират ни пушене в огромно тютюнево листо, съхнало, намазано с мед! Цялата групичка обаче така изглежда, сякаш от сутринта само това прави и компанията им хич не ни е по вкуса в момента. Отказваме тактично, извиняваме се, че сме изморени и се оттегляме в заслужена почивка.

Лягаме, а Цвети заспива на 20-тата секунда (както обикновено). Мен обаче така ме тресе емоцията от тия акули, че сън не ме лови. Навън единствено дърдоренето и хилотенето от терасата на напушените ни хазяи разваля тишината и спокойствието. Тъкмо започвам да се унасям леко, леко, с надеждата да нямам кошмари с изядено Дени от морски крокозъбел и в тоя момент мощният крясък на майката на момчетата раздира небесата – „Искаме още треваааааааа!!!”. Всеки с проблемите си, дето се вика.

Сутринта е време за кафе. Със ставането обаче ни лъхва тежък мирис на газ. Споглеждаме се бързо (убедена съм, че и двете си помисляме, че напушените ни хазяи нещо са оплескали в кухнята). Цвети търчи надолу по стълбите, за да им каже да изключат печката или там, от което изтича газ, и в следващия момент се връща нагоре, тичайки към мене още по-бързо, бутайки ме към стаята и викайки „Пръскат за комариии!”. Докато разбера какво се случва, вече сме в стаята и затваряме всички прозорци.

Те тия прозорци в Централна Америка не са с 5 камерни дограми, както можете да се досетите. Често няма прозорци изобщо, а има само дървени или стъклени щори, които никога не могат да се затворят плътно. Понякога прозорците са счупени тук-таме или изобщо липсват, а понякога така е направена замазката, че има 4 пръста между стената и прозореца. В нашата стая имаме от всичко по малко и съответно почти веднага започва да мирише отвратително на смес от газ и химикали. Изчакваме малко и излизаме „на чист въздух”. Навън не е много по-добре, но с всяка следваща минута вонята намалява. Оказва се, че в неопределени дни, на неопределени интервали, без предупреждение, от отговорното министерство изпращат кола на острова, която разпръсква химическа смес срещу комари. Не било опасно за хората и животните, казаха.

Закуска в Crepes and Dreams

След това бурно събуждане, имаме нужда от разведряване на атмосферата и се отправяме да закусим в Crepes and Dreams. Заведението се намира на Предна улица и на стената има голяма карта на света, на която посетителите отбелязват от къде са. Здрасти, Велико Търново! Привет, Варна! Ние се отчетохме също. Ако минавате от там, задължително пробвайте домашното сладко (върви супер с палачинките), както и вълшебния сос от ситно настъргани моркови, халапеньос и зехтин. Страааашна вкусотийка!

Кий Коукър - Световна карта в Crepes and dreams
Кий Коукър – Световна карта в Crepes and dreams

Разни други важности и особености:

След закуска е време за препичане на бетона… ааа, плажа, имам предвид. Колкото и да е кратък пътят до там, е невъзможно да минеш незабелязано. Всичките местни са денонощно напушени или пияни и висят по ъглите на улиците в правене на нищо и наблюдаване на минувачите. В това няма нищо лошо, разбира се, но не спират да се закачат и да повикват след всеки, който мине покрай тях, с особено внимание към девойките. Ако случайно не им отговориш, започват да се обиждат. След 5 дни вече са нетърпимо досадни, но с някои вече сме си дружки, та не си правят труда да ни досаждат.

Тъй като утре си тръгваме от Кий Коукър и отиваме към старата столицата Белиз сити, днес трябва да организираме и отпътуването ни.

Важно! На пристана има две компании, които продават билети за лодките към Белиз сити. Едната Caye Caulker Ferry Terminal струва 19 белизки долара (~ 15 лв.), а другата San Pedro Belize Express (тази, която оперира и маршрута от Четумал) – 18 щатски долара (~ 29 лв.)! Разликата в цената е двойна, а по-евтината лодка не отстъпва с почти нищо на скъпата. По-евтината компания има лодки 7-8 пъти дневно и с предварително закупен билет можете да се качите на която и да е, без да сте обвързани с определен час.

Важно! На острова има само 2 банкомата, намиращи се на Средната улица, точно до банката. Банкоматите често имат проблеми с международни карти или просто им свършват парите. Ако можете, се заредете с щатски долари предварително, за да не изпадате в неприятна ситуация.

Коктейлчета в I and I Reggae Bar

Последна вечер на острова. Време е да почетем едно от култовите заведения – реге бара – I and I Reggae Bar. Заведението е на три етажа и май е по-скоро дискотека отколкото бар. Има и много приятна тераса на последния етаж, от където сигурно през деня би имало много красива гледка. Ако седнете на терасата, ще се насладите на изобретателността, с която сервират напитките. Тъй като на терасата няма бар, вместо сервитьорката да се качва до горе, за да донесе поръчката ви, има направен нещо като асансьор между този и долния етаж, през който с въженце изтегляте метална кофа, пълна с поръчката и… рестото ви.

След няколко бирички в бара е време да се прибираме и да подреждаме багажа, че утре отново път ни чака.

Следваща спирка от Мързеливо Пътешествие Централна Америка – Белиз сити!

Апел!

Ако планирате да пътувате някъде и се ползвате от услугите на Booking.com, можем да си спестим по едни 15€. Ако резервирате нощувки през този линк – с валидна кредитна карта, на стойност поне 30€, след престоя ви ние ще получим обратно 15€, вие – също 🙂